Птицата ему

Ему е голяма австралийска птица, която не може да лети. Скелетът и крилата й са недоразвити. Краката й са силни и мускулести. На всеки крак има три пръста.
Емуто е втората по големина птица в света, по-голям е само щраусът. Емуто достига до 1.5 – 2 метра височина и тежи около 60 килограма.

Птицата ему не може да лети, но затова пък се е научила да тича много добре На къси разстояния, като може да достигне скорост до 50 километра в час. Но все пак, това се случва само в екстремни ситуации, например, когато животът й е застрашен. Обикновено емуто предпочита да тича със скорост от 4 до 7 километра в час и изминава за един ден от 7 до 25 километра.
Интересно е да се отбележи, че мъжките и женските емута много си приличат. Те имат едно и също телесно тегло, външен вид, навици и поведение. Дори и специалистите изучаващи тези птици, могат да ги различат от разстояние с пълна сигурност само веднъж в годината, по време на ухажване. По това време мъжките емута издават силни крясъци.

Ухажването на емутата започва през есента. Продължава от края на септември до края на октомври. „Бракът“ на тези редки птици не продължава дълго. През януари вече женската е снесла около десет яйца и с това задълженията й приключват. Женската не е отговорна за бъдещето на поколението. Но преди женската да снесе яйцата си – от 7 до 8, а понякога до 21 на брой, мъжкият изгражда гнездо от трева, листа и клонки, което има вид на платформа. Ако яйцата са повече, най-вероятно и друга женска е снасяла в същото гнездо.
Яйцата се мътят от мъжкото ему в продължение на 53 до 60, а според някои сведения дори 66 дни.
Разбира се, през това време той напуска за малко гнездото, за да се нахрани. Малките пиленца имат ивичеста окраска.

Ему се храни с плодове и семена, но понякога яде и дребни животни. Когато птиците са в голямо количество в даден район, те нанасят забележими щети на нивите. Именно по тази причина още през 1923 г. в някои райони на Западна Австралия птиците ему били зачеркнати от списъка на закриляните животни, в който дотогава фигурирали. Нещо повече, в някои области държавата започнала да плаща пари за всяка убита птица. През 1932 г. дори се стигнало до невероятен куриоз. В резултат на силния протест на фермерите и изобщо на земеделските стопани в някои райони били изпратени за борба срещу птиците войници, въоръжени с картечници.

Сега птицата ему е много рядка и специалистите се надяват, че тя може да бъде спасена само благодарение на резерватите.