Растения и животни

Начало | Растения и животни | Най-добрият хищник сред растенията е росянката

Най-добрият хищник сред растенията е росянката

Аз детето | 2014-03-11

Най-добрият хищник сред растенията е росянката

Растенията добиват своите хранителни вещества от почвата, водата и слънчевата светлина – това е добре известно на всички. Има обаче и такива растения, които нямат тази възможност просто, защото са имали късмета да израснат в блата и планини. Тези места са изключително бедни на хранителни вещества и минерали и не могат да осигурят дори минимума от необходимите вещества, а да не говорим за нещо повече. Затова такива растения са били принудени да изберат друг път за живот и хранене и в хода на еволюцията си са развили удивителната способност да ловят насекоми, от които да добиват необходимите им вещества. Този вид растения наричаме "хищни" или паразитни, защото се хранят от други живи организми. Най-добрият ловец от тези растения, кралят на лова на насекоми е росянката наричана и Дросера. Тя действа много по-бавно за разлика от своя събрат Мухоловката, но това не значи, че не е по-добър. Росянката разчита на своите лепкави жлезисти власинки, които бавно повдига, когато "види" приближаваща се храна. Тя действа много по-бавно от Мухоловката, но затова пък успява да хване много повече храна наведнъж.
Днес росянката е много разпространена навсякъде по света и често се гледа и като домашно декоративно растение. В диво състояние росянката е също често срещана – в Европа, включително и в България, Азия, Северна и Южна Америка, Африка, Австралия. Разликата между диворастящото растение и декоративното е, че първото израства много по-голямо и по-красиво.

Росянката е едно от най-често срещаните хищни растения. В света са познати над 130 вида, по-голямата част от които живеят в Австралия и Нова Зеландия. Най-типичният представител на този род растения е едролистната росянка. Тя често се среща и расте из блатата на Северното полукълбо. Англичаните са дали на това растение много по-хубавото и вълшебно звучащо име "слънчева роса". И наистина, ако се вгледаме внимателно, листата му са доста необичайни – при един вид напомнят на чинийки, при друг – на езиче, чиято горна част е покрита с малки влъкънца, на върха на които има капчици роса, блестящи на слънчевата светлина. Това обаче е голяма заблуда – именно чрез тези красиви "бисерчета" растението привлича своите жертви. Веднъж привлечени от тази красота, насекомите няма как да се измъкнат от капана. Ресничките по листата на този ловец, които вече са се подготвили и са произвели достатъчно лепкава слуз, за да се залепи насекомото за тях, се затварят около жертвата и растението я смила с помощта на съдържащите се в слузта храносмилателни сокове. Листата на росянката са много чувствителни на допир. Достатъчно е съвсем леко докосване и всички власинки се раздвижват и навеждат към източника на движението, за да може колкото е възможно повече от тях да се залепят за жертвата. След като насекомото вече е попаднало в капана, чрез власинките то бива придвижено в същинската част на листото, където са разположени храносмилателните власинки, които отделят ензима, разграждащ жертвата. Постепенно листото на росянката се затваря и започва храносмилателен процес – механизмът е подобен на този на стомаха. В зависимост от големината на насекомото, този процес може да продължи няколко дни, след което листата на росянката отново се разтварят. Изобилието от капчици по листата са свидетелство за доброто състояние на растението.
Листата на Кралската Росянка (Drosera regia) достигат до 60 см. а най-малката Росянка джудже (Drosera pygmaea) – около 1 см. Цветовете са на дълги цветоноси, събрани в неголеми съцветия – розови или бели. Цъфти от май до август. Продължителността на живота на отделните видове варира – от две до десет години.



Лепливото вещество, което листата отделят, съдържа в себе си храносмилателни ензими и киселини (мравчена и бензоена) и алкалоида конин, който има парализиращо действие върху насекомите, попаднали в "лапите" на растението. Росянките са развили много прост способ за улавяне на жертвата си. Листата са събрани в розетка и са покрити с реснички, които произвеждат лепкава слуз, така че всички насекоми, които кацат върху тях, залепват. Щом попаднат в капана, листата се затварят около жертвата и растението я смила с помощта на съдържащите се в слузта храносмилателни сокове. Скоростта на затварянето на листата на някои росянки е много бърза – Drosera burmannii е шампион сред всички видове.

Това растение е много ценно за нас, не само защото е интересен начинът му на хранене, но и защото още в епохата на Възраждането се е знаело за неговите лечебни свойства. Преди появата на антибиотиците росянката е използвана за лечение на коклюш и туберкулоза, както и заболявания на дихателния апарат – ларингити, фарингити и т.н. Като днес то все още се използва за лечението на тези болести в хомеопатията.

Снимки: sxc.hu



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град