Легенда за мартеницата

Баба Марта е засмяна,
а пък пролетта настана.
Бързо цъфват и тревичките,
а от юг се връщат птичките.

Марта месец е сега,
ах, вече се стопи снега!
Радват се момиченца, момченца,
тъй хубави са нежните цветенца!
Ала облак тъмен, сив,

изведнъж изви се над небето.
Де на пейзажа тъй красив,
ей така му почерня сърцето…

Облакът затъмни полето,
тъй стана и с морето,
даже всичко стана в мрак,
а зимата дойде си пак!
Лалето помисли го за знак.
Естествено измисли как
чак Марта да разсмее,

пролетта отново да запее!
Радостно на работа се хвана-
интересна мартеница стана:
сок червен взе от своите цветове,
то го смеси с белите снегове
и така Баба Марта разбрала
голямата новина и се засмяла.
Наистина мартеницата беше видяла,
ах, пролетта отново запяла!

Хубавият пейзаж се възвърна,
удивително, всичко се върна!
Баба Марта пак пролет донесе,
а зимата с нея отнесе!
Вън отново пеперуди летят,
а мечките зимен сън не спят!
Такава оживена картина!
Ах, колко красоти само има!

Пролет е вече при нас!
Радостно пеем в захлас!
Откакто чувам птичи глас,
литвам в небесата аз!
Ех, през зимата и есента,
тъй липсваше ми пролетта!

Вече всичко е покрито с красота,
естествено и със цветя!
Че как, тук е пролетта!