приказки от деца

Начало | приказки от деца | Славейчето

Славейчето

Лора Кадурина, 11 г., София | 2007-02-19

Имало едно време едно бедно семейство. Майката и бащата имали три деца и не можели да ги изхранват.
Една вечер едно малко славейче чуло разговора между родителите на децата:
- Вече не можем да се изхранваме, ако продължим така ще умрем от глад - казала майката.
Птичето се сетило че когато било още бебе тези хора го спасили от един орел. Затова то решило да им се отблагодари като им помогне. Било чувало, че дълбоко в планината имало една велика магьосница, която правела всички щастливи. То решило да я потърси.
Така славейчето тръгнало на пътешествие. По едно време стигнало до една голяма гора, но тя била цялата в тръни и то не можело да я премине. Също така не можело и да я прелети защото още било малко и не трябвало да лети на високо. Но то било обещало, че ще направи всичка по силите си за да спаси семейството от глад. Така то събрало кураж и преминало през тръните. Когато стигнало края, крилата на птичето били наранени от острите шипове на тръните. Но то не се предало. След време стигнало до една пещера. Изведнъж от нея излязъл страшен великан. Славейчето дружелюбно попитало:
- Извинете господин великан, бихте ли ми казали къде мога да намеря замъка на великата магьосница.
- Ще ти кажа само ако направиш нещо за мен - рекло чудовището.
- Кажи какво искаш. Ще направя всичко което искаш - отвърнала птичката.
- Детето ми е болно и единственото нещо което може да го излекува е кръв от славей. Ако ти ми дадеш няколко капки кръв аз ще ти кажа посоката - казал великана.
- Добре - отвърнала смелата птица.
Малкото славейче отишло до един трън и проболо крилцето си на него. В този миг капнали три капки кръв.
- Благодаря ти. Ти си славно птиче. За да стигнеш до магьосницата тръгни на запад.
Ще видиш две бели планини на които има дворец. Това е нейния дом. Довиждане и приятен път - рекъл радостен великана.
Славейчето се зарадвало, че спасило живота на детето на чудовището и потеглило. Когато стигнало до планините за които говорил той видял двореца. Влязъл вътре и забелязал бяла фигура. Това била тя-великата магьосница. То разказало са всичко и тя му рекла:
- Ти си едно смело животно, но не мога просто така да давам живот и щастие на хората. За да го направя трябва да отнема нечии живот. Съжелявам.
- Тогава вземи моя! - казало птичето.
То взело един нож, проболо сърцето си и паднало на земята. Така магьосницата дарила живота му на бедното семейство и те заживяли щастливо. Един ден в градината си видяли славейчето. То лежало мъртво на земята. Момиченцето го взело и му направило малко гробче в което го погребало. Но така и не знаело че благодарение на него, то е живо.

Коментари
2 коментара

Велина , ,

Публикувано на 18.09.2009

Приказката е много хубава.Малко е тъжна,но хубава=

Ерика , 17 г.,

Публикувано на 23.03.2010

на мен много не ми хареса само защото е тъжна но става

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град