Разкази

България - нашата родна земя, нашият “земен рай”, подарен ни от природата и сътворен от човека. Населена с умни и храбри хора още от далечното минало. Моята България започва от красивите изгреви на Дунавския бряг и с писъка на чайките над Черно море. Този изгрев се плъзга нежно над високи планини и равни поля, за да се превърне в пурпурен залез. България е много малка, но много красива. Един път разходи ли се из Рила, човек не може да забрави хладната рилска вода, величествените гори, красотата на рилските езера, нежно галени от топлите слънчеви лъчи. Но да не отиваме далеч, нека се разходим из родния край.
На 50 километра от нашия град природата е сътворила едно чудно Ждрело край град Трън. Още Алеко Константинов е казал за него: “...Ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата”.

Красотата на моята Родина е трудно да се изкаже с думи. Трябва сам да я видиш, за да я оцениш.

МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ

Може би искам да бъда слънчев лъч, който всяка сутрин да може да докосва всичките прелести на нашата малка България. Къде на тази планета има друго късче земя, толкова малка и с толкова много прелести. Живописна и обагрена с всичките цветя е моята малка България. На изток безкрайни, златно жълти пясъци, които от векове са плискани от солените и пенести вълни на красивото Черно море. На юг малката ни Родина е оградена от високите зелени баири на Родопа планина, която като верен щит е пазела народа ни през вековете. На север дълбоките води на тихия бял Дунав мият бреговете на плодородната Дунавска равнина и златната Добруджа. На запад планинските вериги на красивите планини Беласица, Осоговска, Краище и Западна Стара планина ограждат красиви живописни долини. Такава е долината на река Струма и поречието на река Ерма с живописното Ждрело на реката, реката която векове е дълбала скалите и по един уникален начин сега се промъква между две страховити скали, които пролет са обкичени с прелестни синьо-лилави благоуханни люляци. Навсякъде в нашата малка Родина има прелестни кътчета, неповторими по своята красота, като великата долина на Розите с която сме прославени по целия свят.

Може би искам да съм утринна роса и да бъда всяка сутрин на различно място и да бъда навсякъде, във всички кътчета на прелестната ни Родина.

МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ

Мнозина писатели и поети са се опитвали да опишат красотата на България, но все нещо липсва. България е страна, за чиято красота думите не стигат. Дали защото като цяло тя е една "райска градина”, или защото погледнати поотделно красотите й са безкрайни.

В България има забележителни планини, долини, реки и градове.

В Рила се издигат величествени, заснежени върхове, образуващи красив пейзаж. Седемте рилски езера са една от най-красивите гледки в България.

В котловините на Карлово и Казанлък е разположена разкошната Розова долина. В нея се отглеждат най-красивите и уханни рози, които образуват един безкраен розов килим!

Реките в България образуват една красива водна мрежа със студени и бистри води. Огрени от закачливите лъчи на слънцето, те добиват блясъка на диамантите.

Освен, че българските градове са богати на история, те са и много, много красиви. Такива са Пловдив, Плевен, Казанлък, Видин, Варна, Боровец, Пампорово и много други. Те са коренно различни един от друг, но образуват едно цяло - България.

Но и дотук не свършват красотите на България. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност. Българският народ е един щастлив народ, че живее в такава красива страна. Можем да изгубим всичко друго, но нея никой не може да ни я отнеме. Тя е част от нас и ние сме част от нея.

Без съмнение България е една красива страна и нашето най-голямо богатство.

МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ

За малките размери на страната ни, тя побира толкова много природна красота, която кара всеки българин да се гордее с нея.

Страната ни разполага с много красиви местности и курорти, които се посещават всеки сезон от чужденци с различни народности. Известните ни планински курорти предлагат незабравими гледки и чист здравословен въздух. В планините ни има много езера с топли води, които се използват с лековита цел. Благодарение на излаза ни към Черно море и елитните ни летни курорти също са посещавани. Обектите свързани с богатата история на страната ни също представляват интерес за туристите, а в България те са многобройни.

В много страни по света България е известна с вината и с розовото масло, защото за засетите с лозя и рози обработваеми площи се полагат доста грижи. В България е разпространено животновъдството: овце, крави и др. Затова и България е известна с киселото си мляко. Така когато чужденец свърже с тези неща България, на него му се приисква да я посети и да види с очите си красотата й.
В последните години живота в България не е много добър, затова младите хора напускат пределите й. Когато припечелят пари, те се завръщат, защото знаят, че мястото където са израсли не може да се замени.

В България има много красиви курорти и местности посещавани всеки сезон. Тя е известна и с много други неща свързани с труда на българина, които пораждат възхищение в туристите. За тях е учудващо, че малка страна като нашата, е известна с толкова различни неща по света.

Съвсем естествено е всеки да обича Родината, в която се е родил. За мен България е най-красивата страна, защото Господ я е надарил с много природни богатства - алпийски красоти, вековни борови гори, красиво Черноморие. На тази малка територия са съчетани хладната гордост на Балкана, спокойното плискане на морските вълни с нежния аромат на прочутата българска роза. В тези места живее един прекрасен народ, известен със своята древна и настояща култура, със своето трудолюбие и гостоприемство.

Обичам моята България, защото е една и неповторима, най-красива на света!

МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ

Моята Родина е България. Тя е малка, но много красива и привлекателна държава. В нея живеят хора с широки сърца, добри и гостоприемни. България не е известна със своите пари, със своите големи магазини и със своите богати къщи. Тя е известна с това, че е славна, красива и вечна, но така е само в сърцата на истинските българи.

Природата на нашата страна е много разнообразна и свежа. В нея се простират обширни равнини и низини. В България се издигат много величествени планини, по склоновете на които текат буйни реки и потоци. Китни котловини са се сгушили сред планински ридове, живописни долини прорязват на много места планините. Природата на страната ни разкрива пред нашите очи много често нейните прелести, но и своите рани причинени от човека. В най- големите забележителности на България са построени много почивни станции, където отиват много хора желаещи да се запознаят с лицето на Родината ни.

В най- величествената българска планина Рила е скътана най-голямата българска старина и светиня - Рилският манастир. Околните стръмни планински склонове и върхове на България сякаш са се дръпнали назад и са освободили място, за да се изградят величествените сгради на манастира. За него народният поет Иван Вазов пише: “Той е най- живописното кътче на планината. Кацнал на една полянка между зелените стени на урвите, той представлява очарователно място за разходка и летуване”. А колко още такива места крие България? Тя е наша държава и ние трябва да я пазим и поддържаме до края на живота си.

Аз съм роден тук, тук ще живея и тук ще умра. За мен най- важното нещо е България и аз винаги ще се боря за нейната слава!

МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ
размисли

Дълго мислих какво точно да пиша и как да започва моето писане за моята България, за красотите на моята Родина!

Със сърцето си сякаш я усещам по-добре, но ето ти изненада - започнаха да се леят и думите.

И по-точно, където и да съм бил из България, винаги съм се възхищавал на нейната красота. Когато за пръв път отидох в Копривщица - бях удивен от майсторството на моите предци, какви невероятно интересни къщи са построени. А жените са изтъкали най-хубавите черги, в които сякаш се е побрала цялата българска природа.
И чрез тях се пренасям в различните сезони и на много места в моята Родина.
Белите цветове ме изкачват на високите планини, където чак в облаците има сняг.
Розовите цветове ме пренасят в цветната градина на моята баба, където има трендафил и рози.
Жълтите цветове ги свързвам със слънчогледа по нашите ниви, а и онова невероятно слънчице, което носи топлина и светлина над моята Родина.

Може би най- вече харесвам моята Родина през лятото и това се дължи първо на факта, че съм във ваканция, а после, че мога да плувам на воля, да тичам бос по пясъка, да усещам топлия полъх на вятъра в очите си.
Красиво е нашето Черно море, където слънцето сякаш за миг застава на повърхността му, стопля го и аз усещам топлината и плувам с удоволствие.
После сядам на пясъка и се вглеждам в далечината и ми се струва, че само да протегна ръка и ще стигна края или може би началото, знам ли?!

Така е казал и един творец, че твоята земя е като "една човешка длан".

И после изведнъж се пренасям в столицата на моята Родина - град София.
От мама зная, че София значи мъдрост. И наистина е така - мъдра е столицата на моята България.
И тази мъдрост тръгва от онези някогашни силни, истински български неща, значими и днес.
Моят народ тачи своите истински синове и в знак на преклонение е издигнал паметник на изключителната историческа личност - Васил Левски. И аз искам да кажа и това, че и училището, в което уча носи името на този велик българин и това определено ме ласкае. В столицата се намира и библиотеката "Св.Св. Кирил и Методий”, а от тате зная, че тук има едни от най- старите книги на моя народ, също така и много стари вестници и списания. Когато съм влизал в тази сграда винаги съм се вълнувал (а това са няколко пъти), защото тате казва, че знанието е ценно нещо, а то именно тук се получава.
Още много неща могат да се разкажат за София - столицата на България.

Но ми се ще да надникна в старата част на град Пловдив - един чудесен град, с прекрасна архитектура и приятни хора. Може би градовете, най-вече, ме привличат с хората си.
Да!Така е!

Защото без хората, градовете са нищо. Искам да кажа няколко думи и за града, в който живея - град Брезник.
Град, който е частица от България!
Мама, когато е била точно на моите години (какво съвпадение!), е написала стихотворение за този град, а именно:
"... Брезици, мои мили сестрици,
изпълвате, вий, моя град.
Брезици, мои мили, мили сестрици,
пременени като за парад...”

На тези брезици, носи името моят град.
В него живеят мили и добри хора. Тук живеят баба и дядо. В този град е израснала и мама. Градчето е заобиколено от две планини, а по средата минава река.

Приказно, нали!

Не съм нито Вазов, нито Алеко Константинов, за да опиша като тях красотите на България!

Но се опитах.

Дано съм успял!

Обичам моята красива България!

МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ

Малко е отстоянието между паралелите и между меридианите, даващи географските координати на България. Но ако се вгледаме в координатите на времето, тя се очертава като рядко голяма, като особено ярка историческа величина. Може би тъкмо защото се е простряла в сърцето на Балканския полуостров. Може би защото е дарена с много почвени и климатични предимства. Може би, защото от незапомнени времена земята й е била врата между Европа и Азия. Над тази земя са се носили от всички посоки и леките повеи на историята, и нейните страховити бури. Тук са оспорвали място под слънцето траки, гърци и римляни, славяни и прабългари, византийци, готи и келти, хуни и татари, кумани, печенеги и авари, турци и европейски кръстоносци... Но времето е отредило право на онази сплав от траки, славяни и прабългари, която получи името български народ, най-устойчивият на всички бури.

Тъкмо високата жизненост и жилавост, тъкмо изключителната любов на българите към тази земя са придали и голямата мащабност, и особената яркост на тяхната история.

Като победиха могъщата Византия, прабългарите в съюз със славяните, първи от новите европейски народи още в 681 година създадоха своя държава.

В лицето на Кирил и Методий от Солун преди повече от единадесет века българите дадоха писменост на широкия славянски свят.

Краят на деветото и началото на десетото столетие ознаменуваха Златния век на старата българска култура. България отгледа много учени и писатели, създаде значителна философска, историческа и художествена литература. Стана достоен съперник на Византия.

В стенописите на Боянския манастир, българският Ренесанс значително изпревари Европейския.

Най- много развълнува света обаче героичната народна епопея от Април 1876. Тя предизвика и военната намеса на Русия. Безпримерният подвиг на български опълченци и руски солдати на старопланинския проход Шипка отбеляза прелома в Руско-турската война. И дълго жадуваната свобода изгря.

Физическата сила на народа би се сломила, ако във вековните борби не го окриляше едно горещо родолюбие, една могъща духовна сила. Тази сила запали чрез монаха Паисий от Хилендар искрата на Националното възраждане. Тя издигна демократичната революция до организаторския гений на Васил Левски, до неподражаемите стихове и саможертва на Христо Ботев. Същата сила по-късно преля в художественото слово на Иван Вазов.

Когато прекосявате обикновените български градове и села, когато се любувате на българските планини - тъмнозелени и белочели, на благодатните просторни поля, на очарователните морски курорти, навярно ще кажете " Красива е България ".

Такава е България - през сърцето на своите патриоти. И през погледа на своите приятели. Древна и толкова млада! Много страдала, но винаги героична. Побеждавала, но непокорявана. Трудолюбива и миролюбива. Днес позната - утре неузнаваема. Всякога гостоприемна. И всякога ласкава като южното слънце.

ТОВА Е ТЯ - БЪЛГАРИЯ!

Моята красива България

България, тази малка красива страна, е залята от забележителности и прекрасни места, където човек може да си почива и на които да се наслаждава.
Татко пътува много. Обиколил е цяла Европа. Посетил е много държави в Африка, Азия, Северна и Южна Америка. Но винаги е щастлив когато се връща тук, на родния варненски бряг и въпреки многото впечатления ми казва, че няма по-красива от нашата страна. И за да ме убеди в правотата на думите си, той води семейството ни из цяла България. Прекосила съм хубавата ни Родина от Дуранкулак до Кулата. Възхитена съм от патриархалния дух на Боженци и Жеравна, от величествения Дунав, от буйните старопланински води, впрегнати в полза на човека от предприемчивите балканджии в Етъра, от малкия Мелник с уникалната му природа, от прекрасните къщи в Трявна и Стария Пловдив, от слънчевите черноморски градове и представителната ни столица. Разхождала съм се из красивата природа на нашите планини. Щастлива бях когато се качих на връх Мусала. Удивена бях от морените. Харесват ми Родопите и Стара планина. Обиколила съм много наши манастири.
Вече знам, че България е красива заради прекрасната си природа - планини и равнини, реки и море, но и заради своя талантлив и трудолюбив народ и неговата култура.

Ето защо обичам моята България!

МОЯТА РОДИНА

Моята Родина е България.
Тя е малка, но изключителна държава. Тук живеят милиони хора. Най-големият й връх е Мусала. Намира се в Рила. Хиляди чужденци идват тук, за да видят природата и красотата на моята Родина. България има чудесен чист въздух, най- сладката вода и най-красивото море. Моята държава е най-хубавата.

РОДНАТА МИ БЪЛГАРИЯ

Родена съм в прекрасна страна, която въпреки малката си площ е събрала хиляди райски кътчета. Където и да отидеш във високата планина при вековните буки душата ти се изпълва с ледената свежест на чистият въздух. Пред погледа ти в небето се забиват стройните, заснежени върхове на елите. В краката ти ромони поточе, и гали ухото ти със сладка приказка. Ако пък си на Черноморския бряг, морският бриз разпилява косата ти, а пенливите вълни къпят златния бряг.
Коя ли приказка ми е по–скъпа, на планинското поточе или на бурното море.