Азбучно стихотворение

Агне
бяло
вик нададе,
гмурна се в река дълбока.
Ежко
жаден вика:
– Злополука
има.
Йо-йо – чу се звук.
Куче – доктор с
линейка дойде.
Много
народ се събра.
– Ох, ох! – каза агънцето.
– Пих водица от
речица и без да искам
скочих.
Тигърът –
учител строг
философски рече:
– Хич не е без да искаш!
Цигуларят Вълчан те е бутнал.
– Че отгде да знам, че то е там? – рече Вълчо и го погнаха. Олеле!
– Ша ма утепаш!
– Ще те утепам, ама друг път! Под
ъгъл ще те хвърля във реката!
Ю – пи – я! И край с вълка! До тука беше!
Я хайде, чао, да иде Ежко за водица.