Гости

На вратата чукат четирима,
кой от тях да пусна, за да има
слънце, птички, песен и цветя,
то се знай – ще бъде Пролетта.
А на останалите трима казах: “Хайде, тръгвайте си Есен, Зима!”
На Лятото му споделих без страх,
като обещах да го посрещна пак.
Само че сега е влязла вече
гостенката скъпа, дето рече:
“Щом съм тук – дарявам те момиче
с нежността и пъстротата на дъгата,
остави и за други отворена вратата!