Хвърчило

Лети , лети хвърчило
в слънчевия ден обагрено и мило!
Ти нямаш пера нито криле,
но носиш се в простора с помощта на нашите ръце.
Летиш ти толкова нависоко
и виждаш нашироко,
цялата българска земя,
на друга няма равна тя.
И гледаш от високото всичко,
всяко цветенце, мъничка птичка,
та в простора си свободно и няма кой
да наруши приятния ти покой
и насладата от всичко, което
се вижда от небето.
Ах, искам като теб да съм хвърчило,
да ми е свидно и мило,
да радвам децата
и да целувам за лека нощ луната.