Един зимен ден

Наближаваше  Рождество Христово и въпреки  студеното време нямаше сняг. Сашко се беше сгушил под  юргана и сънуваше нещо. Часовникът  иззвъня и момчето отвори сънени  очи. Навън беше навалял сняг  и целият двор беше покрит. Дърветата изглеждаха много красиво, целите бели, като в снежна  приказка.

- Мамо, мамо  навън е навалял сняг!  Сашко  бързо се облече и нахлу  в кухнята, а там беше топло  и уютно. Чайникът бълбукаше и на масата имаше цяла купчина с палачинки, но Сашко дори не ги погледна. Той бързо обу ботуши, облече палто и шапка и бързо изхвърча навън. Снегът скърцаше под краката му. От кога чакаше този ден. Мечтаеше да се спуска със шейната заедно със своите приятели, но най-много му се искаше да си направят огромен снежен човек в двора. Скоро всички деца от махалата се събраха в сашковия двор и започнаха да правят снежен човек. Сложиха му морков за нос, въгленчета за очи, имаше си шапка и шал. Децата скачаха и се забавляваха, така не усетиха студа. Снежко ги гледаше и на тях им се стори, че се усмихва.

- Време е  да се прибираме приятели, каза  Сашко. Но, утре пак ще се срещнем  тук и ще се забавляваме!

Всички  се разотидоха и само Снежко  остана на двора под падащите  снежинки.

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка“