Дядовият двор

Дядо в двора пак копае,
да се сее време е той знае.
Цялата градина е в редове
и за най-малката тревичка ще се наведе.

Той за всичко се старае,
всеки корен мястото си знае.
Той редовно ги полива,
всяко стръкче с пръст увива.

Колко е красива нашата градинка.
Всяка чушка, зелка и малинка
смеят се от свойте редове,
сякаш дядо ги редил по цветове.

Ягодите най-отпред.
Дядо знае, че обичам повече от мед,
а след тях са сочните домати
пълни щайги пак ще носи тати.

Има много вкусни зеленчуци.
Тук събират всички внуци,
но в дядовата ни градина
има и плодове през цялата година.

Ту черешки или сливи,
праскови, кайсии или круши диви.
После зрее ябълката късна
и накрая дренки аз ще си откъсна.

Дядо е истински вълшебник,
прави всичко като по учебник.
Баба му помага, ала има тя петица,
а на дядо всички даваме шестица.

14.01.2005
Стихът е от детската книжка „Усмивка“ с автор Наташа Панчева

Вижте още:
Пингвин и папагал
Бабата медуза