За да се усмихнем: малко детска мъдрост за нещата от живота

Добре знаем, че децата са неизчерпаем източник на словесно творчество. При разговор с тях, възрастният човек често може да изпита цялата гама емоции от неудобство, през смях, до тихичко ядосване. А тези забавни извадки, са от подобни много важни разговори с малките човечета:

Питам дъщеря си:

– Имаш ли сополи?

– Не, защо са ти?

– Виж, сине, луната се скри зад облака.

– Не, просто ѝ свършиха батериите.

Внук пита баба си:

– Бабо, а защо птиците имат пера?

– Защото без пера те нямаше да са красиви.

– Бабо, а ти защо нямаш пера?

– Защо ядеш шоколада толкова бързо? Забрави ли, че имаш брат?

– Не, не съм забравил. Затова и бързам.

Люлея в ръцете си 5-годишния си син и му пея песничка след песничка. След 10 минути детето ме пита:

– Мамо, а ти кога ще спреш да пееш? Искам да спя...

Дъщеря ми е на 5 години. Казвам ѝ:

– Бързо си сложи чехли, кашляш!

– Аз и с чехли кашлям.

Седим с дъщеря ми в заведение за бързо хранене, а на съседната маса хапват две момичета и момче-азиатец. Дъщеря ми го погледна и каза:

– Тате, а защо този чичко има такива хитри очи?

Източник: www.webmiastoto.com

Photo by Catalin Pop on Unsplash