приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Тео и големите снежни човеци

Тео и големите снежни човеци

Вергиния Генова | 2010-02-26

Тео и големите снежни човеци

Продължава от Тео и снежинките

Тигърчето Тео се събуди от голяма шумотевица навън. Беше заспал на перваза на прозореца и когато отвори очи, веднага видя много интересни неща.

Навън имаше много деца – малки и големи. С шарени шапки, дълги шалове и цветни ръкавички. Но какво правеха тези деца. Вземаха снежините, снежинките де, правиха ги на топка и ги мятаха. Едно дете го удариха по гърба, друго по рамото, трето обаче го пернаха с топка по лицето и то се разплака. Мама Лили веднага дотича от някъде и поизтупа малките калпазани. Но те не се отказаха.

Започнаха да се търкалят в снега. Лягаха направо на снежната поляна и махаха с ръце.
– Какво ли правят? – почуди се тигърчето?
– Правят снежни ангелчета – чу се гласът на Мечо. Ти пак ли изучаваш зимата?
– Да, много е забавна. Какво са снежни ангелчета?
– Ами ей така, лягаш и си правиш отпечатък от главата, краката и всичко, а като махат с ръце – отпечатъкът е все едно от крила. Ангелчетата имат крила. Ама ти най-много да станеш снежно тигърче.
– Не е ли студено? – позачуди се Тео – нали ти каза, че снегът е студен.
– Да, ако не се движиш в снега ще замръзнеш и тогава идва голямата бяла смърт. – каза страховито Мечо.
– Много ли е страшна?
– Много! – затова като си навън през зимата постоянно трябва да се движиш.
– Бялата сигурно я е страх от смеха и затова всички се смеят, за да я прогонят.
– Брей, голям си бил умник – констатира Мечо – не се бях сещал. – Гледай, гледай, децата започват да правят снежен човек.
– Ей, какво ли е това? Търкалят топки. – възкликна тигърчето.
– Така се прави човек. – уточни Мечо.
– От топки ли? – ококори се Тео.
– От снежни топки. Една голяма за тяло и една по-малка за глава. – разясни Мечо и се почеса по ухото – гледай, гледай следва най-интересното. Ще го украсяват.
– Снежния човек? – подскочи Тео и залепи нослето си на прозореца.
Децата навън дружно и бързо работеха. По-големите търкаляха една голяма бяла топка сняг. Малките тичаха насам натам. Падаха в снега и се смееха.
– Децата се смеят. Хубаво е да има деца, гонят Бялата тишина. – каза тигърчето и присви опашката си.
– Бялата смърт, не тишина – ама то все тая. – отивам да спя – каза Мечо.
– Да, да не изпуснеш зимата. – отвърна Тео. – на мен пък ми е по-весело зимата да не спя, а да си правя зимни мисии. Децата също правят зимна мисия, нали?
– Ахъ – промърмори Мечо.
Тео лепна отново нослето си на стъклото и започна зорко да следи зимната мисия на децата. Едно носеше морков и викаше – ето го носа, ето го носа... Мама Лили взе моркова и го забучи по средата на малката снежна топка. Едно дете с червена шапка сложи черни въгленчета за очи и хоп – появи се лице. Направиха му усмихната голяма уста. Сложиха на човека една стара пробита тенджера, за шапка.
Забучиха му и една голяма метла – значи беше снежен човек метач на снежини.

Някой си беше изпуснал едно зелено шалче и децата побързаха да го наметнат на снежния човек.
– Копчета, трябват му копчета. – викаше едно дете.
– Да използваме конструктора. – предложи друго. И веднага Снежният човек се обзаведе с разноцветни копчета навсякъде по него.
Изглежда смешен – помисли си тигърчето. Какво ли е да си снежен човек? Сигурно е хубаво. Децата се смеят, радват ти се и те обичат.
Тео погледна към малкото спящо бебе и му се прииска неговия приятел да е навън на зимна мисия. И разбира се да вземе него – малкото лилаво жълто тигърче Тео.

Ех, кога ли ще порасне да си правим зимни мисии.

Оцвети Тео

Плюшеният език на бебетата



Коментари
5 коментара

Деница Георгиева, 10 г.,

Публикувано на 26.02.2010

мн яко

Ани Тодорова, 10 г.,

Публикувано на 02.03.2010

много е яко

Мартин , 11 г.,

Публикувано на 05.03.2010

Бих искал някой да ми обясни как стават тези картинки към приказката?Редакцията ли ги прави?

От редакцията:Прави ги нашата колежка Веселка Велинова.

Анастасия Костова, 11 г.,

Публикувано на 18.03.2010

Аз съм вече на 11години,но още си чита тази хубата приказка аз така заспивам от нашия клас мниго ви благодарим за този сайт .

Симона Иванова, 10 г.,

Публикувано на 18.03.2010

Искам да се запиша в ''Клуб на Аз детето,но незнам как?И тази приказка е много хубава и картините!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град