Спомен за шипченската епопея

Всяка вечер моят дядо Петър ми разказва истории за славното минало на България. Тази вечер историята е специална. Тя е посветена на героичната Шипченска епопея. Дядо е особено развълнуван, защото баща му – моят пра-прадядо е участвал като опълченец при едно от най-важните сражения – при връх Шипка. Той е сред оцелелите храбреци, опълчили се срещу 27 000 редовна турска армия и башибозуци.

Опълченците се оказали оградени в зловещ вражески обръч. Когато патроните привършили, нашите герои като лъвове се хвърлили в кръвожадната битка на живот и смърт. В оръжие се превърнали горещите от августовската жега камъни, труповете на загиналите другари. Благодарение на проявения героизъм и саможертва на опълченците и помощта на генерал Радецки, турците не успели да преминат в Северна България. Спечелена била една от важните епически битки, довели до подписването на мирния договор в Сан Стефано на 3-ти март 1878 г. Така България, след 5-вековно робство, отново възкръснала като свободна държава на картата на Европа.

България – нашата родина