Птичка

Птиченцето труд не знае,
нито грижи както ний,
много, много се не мае,
гняздото си скоро вий.

Нощем в клонето се сгуша,
утром — слънце кат изгрей,
то гласа на бога слуша:
трепне криле и запей.

Мине пролет разцъфтяла, минат летни марани,
дойде есен, дъжд и хала,
падне сняг по равнини.

Всякой тръпне и се свива;
птиче през море върви, в топли крайща то почива,
дор се пролет пак яви.

Златната птица
Белият щъркел
Гласът на врабчето