Новото семейство на малката кибритопродавачка

„Момиченцето драсна още една клечка; стана пак светло и старата му баба се изправи пред него светла и лъчезарна, кротка и любеща...“
Х. Кр. Андерсен

Малката кибритопродавачка запали още една клечка и видя баба си. Детето знаеше, че това е илюзия, но се опита да я докосне и не успя. Запали и последната клечка и си представи как домът му е топъл. Тръгна по къщите, надяваше се да открие добър човек, който да го приюти. Много хора го помислиха за бежанка, но едно семейство с две деца го приюти.
– Аз се казвам Алекс. – каза момчето.
– А аз – Ема. – каза момичето. – А ти как се казваш?
– Аз се казвам Мая. – каза кибритопродавачката.
Родителите на двете деца поговориха за това, че е изоставена на улицата сам-самичка.
– Ще поговоря с родителите ти! – каза майката.
– Но аз нямам майка! – отговори Мая. – А и вкъщи не е така топло.
– Ще видим това! – каза бащата, докато настаняваше момиченцето на топло.
Вечеряха. След това трите деца започнаха да си играят заедно.

На другия ден децата не искаха Мая да си тръгва, защото им беше забавно заедно.
– Моля те, мамо, не искаме Мая да си тръгва! – казаха децата едновременно.
Малката кибритопродавачка искаше да си тръгне, за да не пречи, но искаше и да остане на топло. След дълги разговори баща ѝ размисли и семейството на Алекс и Ема осиновиха Мая.

Реших да напиша край на точно тази приказка, защото ми харесва, макар че е тъжна. А и никое дете, независимо дали е момиче или момче, не заслужава да бъде лишено от родителска грижа, топлина и уютен дом.

Участва в конкурса на „Забавното четене“