България

Начало | България | Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ навършва 140 години и празнуваме заедно с нея с няколко интересни факта, които малко хора знаят

Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ навършва 140 години и празнуваме заедно с нея с няколко интересни факта, които малко хора знаят

Аз детето | 2018-12-10

Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ навършва 140 години и празнуваме заедно с нея с няколко интересни факта, които малко хора знаят

140 години – от толкова време съществува Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Макар това време да не може да се сравни с пирамидите например ни кара да се гордеем. Вие не усещате ли поне малко гордост? Тогава нека ви кажем, че ако нашата култура и писменост, която е наистина богата, имаха „пирамида“ това определено е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е основана на днешния ден преди цели 140 години по идея на софийския учител и секретар Михаил Боботинов, който вижда нуждата по онова време в новата ни столица от развитие в „културно и образователно отношение.“ Така на днешната дата се избира библиотечната комисия, която да учреди и отвори така необходимата за София библиотека. Знаете ли обаче още нещо за библиотеката, това което я прави уникална и заслужава така тържествено да отбележим 140 години от създаването ѝ. Отпразнувайте с нас и прочетете нещо ново и интересно.

  • Над 8 млн. библиотечни единици от българското и световното културно наследство съхранява най-голямата обществена библиотека в страната, носеща имената на светите братя Кирил и Методий. През 1963 г. тя е наречена Народна, а от 2009 г. – Национална.
  • В библиотеката се пазят личните архиви на Ботев и Левски, първият препис на Паисиевата история, направен от Софроний Врачански; благодарение на документите там се пишат учебниците по история.
  • Първоначално сградата на библиотеката е на „Г. С. Раковски“ 131. Тя обаче е унищожена по време на бомбардировките на София през Втората световна война.
  • Двата най-големи османски научни архиви в света са в Истанбул и Кайро, а третият е в София и по-точно: в националната библиотека. В това отношение изпреварваме дори Виена. Така че ние сме задължителна спирка за учените от цял свят.
  • Фасадата на сградата е дело на скулптора Михайло Парашчук от Украйна. Той е участвал още в проектирането на елементи от сградите на Народната банка, Съдебната палата, Военната академия. Статуите са сътворени от Владимир Гиновски.
  • Голяма част от най-древните съкровища на Националната библиотека са дарения от интелектуалци и общественици и са под нейния покрив от създаването ѝ преди 140 години.
  • При самото основаване на библиотеката е била отправена покана към нашето общество и към всички съмишленици и народи, подкрепящи новосформираната българска държава, да съдействат по всякакъв възможен начин за попълването на нейните фондове и колекции.
  • Тогава сме свидетели на много интересни дарителски жестове. Сред тях е и екземплярът от най-старата печатна Библия на Църковнославянски език от 1581 г. Историята обаче е заличила името на човека, направил едно от най-ценните дарения за библиотеката.
  • Сред големите богатства в колекцията са и над 1500 славянски ръкописи и стотици на гръцки език.


Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град