любопитно

Начало | любопитно | Как месеците получиха имената си? И какви са старобългарските им имена?

Как месеците получиха имената си? И какви са старобългарските им имена?

Аз детето | 2019-02-12

Как месеците получиха имената си? И какви са старобългарските им имена?

Януари, февруари, март... Знаем месеците толкова добре, че ако така знаехме и таблицата за умножение, щяхме да сме най-добрите по математика в света! За съжаление обаче таблицата за умножение е далеч по-трудна, а и не я използваме чак толкова често, колкото имената на месеците. Използваме ги за различни неща – за да отбележим кога ще дойде дългоочакваното лято или рожденият ни ден, кога ще имаме важен тест в училище. Чудили ли сте се някога обаче откъде точно са дошли тези имена. Защо януари е януари, а не може да е примерно първоари... нали все пак е първият месец от годината. Всъщност не съвсем – сега може и да е така, но древните римляни са използвали малко по-различна календарна система и годината е започвала през март и приключвала през февруари. Въпреки че модерната ни система може да е доста по-различна от тази на древните римляни, те са ни дали нещо много важно: имената на месеците. Нека да разгледаме как древните римляни са избрали имената на 12-те месеца на годината.

Март: Древните римляни настояват всички войни да престанат по време на празника между старата и новата година. Тъй като през този месец войните са спирали, много историци смятат, че месецът е наречен на Марс, римския бог на войната.

Април: Съществуват три теории за произхода на името на този месец. Някои казват, че април е получил името си от латинската дума, която означава „втори“, тъй като април е вторият месец по древния календар, а други твърдят, че идва от „aperire“. Латинската дума, която означава „отваряне“, защото представлява отварянето на пъпките на растенията. Други пък смятат, че април е кръстен на богинята Афродита.

Май: Кръстен е на Мая, богиня на земята, отглеждаща растения.

Юни: Очевидно, юни винаги е бил популярен месец за сватби! Римляните назовали юни на Юнона, царицата на боговете и покровителката на брака и сватбите.

Юли: Юли е кръстен на Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр. Преди това юли се наричал „Quintilis“, което е латинската дума за „пет“.

Август: Август е кръстен на Август Цезар през 8 г. пр. Хр. Преди това месецът се е наричал „Sextillia“, което на латински означава „шест“.

Септември: Името на септември идва от „седем“.

Октомври: Името на октомври идва от „окто“, латинската дума за „осем“.

Ноември: Името на ноември идва от думата за „девет“.

Декември: Името на декември произлиза от... Да, правилно се досетихте, латинската дума за „десет“.

Февруари: Около 690 г. пр. Хр., Нума Помпилиус превръща периода на празника в края на годината в свой собствен празник, наречен след фестивала Февруари. Така февруари получава името си.

Януари: Помпилий добавя още един месец до началото на годината и го нарича януари на Янус, бог на началото и края.

Интересно, нали? А какво ще си помислите ако ви кажем, че всъщност ние българите сме си имали собствени имена за месеците също като римляните? Имената на дванадесетте месеца от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. В миналото обаче нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили.

Ето как са ги наричали:

  • Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). „Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.
  • Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било „Месецът на страшния лед“.
  • Името на март било Сухи (Сухих) – сухият месец.
  • Брезов (Брязок) старите българи наричат месец април, което означавало „Многоцветният месец“.
  • Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) – „Тревистият месец“.
  • Юни бил Червеник (Изок) – „Червеният месец“.
  • Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – „Месецът на жътвата“.
  • Името на месец август било Зарев (Орач), което означава „Месецът на оранта“.
  • Руен (Руй) за старите българи бил септември. Значението на това име било „Изобилният (плодородният) месец“.
  • Месец октомври бил Листопад – месецът на падащите листа.
  • Груден – така старите българи наричат месец ноември. Значението на старобългарски било „Месецът на грудките“.
  • Последният месец от годината декември бил наричан Студен – буквално студеният месец.

Снимка: pixabay.com



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град