За родители

Начало | За родители | Как да възпитате неудачник: 7 вредни съвета за родители

Как да възпитате неудачник: 7 вредни съвета за родители

Аз детето | 2019-05-01

Как да възпитате неудачник: 7 вредни съвета за родители

Една от основните цели на всеки родител е да възпита щастливо и успешно дете, което да може един ден да е самостоятелно, да се реализира и да бъде добър човек. За съжаление обаче често в старанието си да постигнем това често се случва да втълпяваме на детето си нещо наистина лошо, че е неудачник. Не че наистина го мислим, но с нещата, които правим самото дете понякога започва да мисли и да се чувства така. И в крайна сметка се оказва, че сте възпитали неудачник, дори и без да си давате сметка затова. Как ли? Много просто – правили сте ето това!

Хвалете непрекъснато

Честите и прекомерни похвали са ефективно средство за обезценка, така че смело ги използвайте. Не се замисляйте пропорционален ли е възторгът ви на старанието на детето, хвалете и не се стеснявайте. На 12 години детето ви е нарисувало квадратче за къщичка и кръг с два крака... То рисува картини, достойни за музей. Несвързано съчинение с граматически грешки, което седмокласникът е надраскал за половин час? Страхотно, той е почти като Роулинг. С течение на времето синът или дъщеря ви ще изискват все по-голяма похвала, за да се чувстват на висота, а трудоспособността им, обратното, ще започне да пада.

Накарайте го да се срамува от сълзите

Учете детето, че да плаче и да се ядосва, не е хубаво. Така правят само невъзпитаните, само лошите момченца и момиченца. А то, като бъдеща пълноценна личност, която винаги се намира в хармония със себе си, не трябва да знае какво са това негативни емоции. Говорете му, че плачат само нещастните и съсипаните хора с тъжна и тежка съдба.

Кажете на всички, че детето ви е най-умното на света

Ако не проявяват подобаващия ентусиазъм, може би е редно да преразгледате отношенията си с такива хора: те явно не са настроени да ви помогнат в отглеждането на истински неудачник. Между другото от това може да се извлече и полза. Обръщайте внимание на детето колко са несправедливи хората към него: „Майката на Петя просто завижда, че дъщеря ѝ не може да пише така!“,„Учителката е глупава, не разбира колко си ни талантлив и не те харесва, затова ти е писала двойка на теста, а не защото нямаш нито един верен отговор“.

Детето трябва да е общително и да споделя всичко с всеки

Учете го да бъде вежливо с всички възрастни хора, които се обръщат към него. Напомняйте му да разказва всичко на околните, тъй като искате да възпитате общителен и дружелюбен човек. Ако детето не иска да прегръща баба си, родната си леля или вашата най-добра приятелка, накарайте го да го направи. Детето няма лични граници и не може и да има, особено в отношенията с роднините.

Сравнявайте го непрекъснато с останалите

Ние вярваме, че като родител, мислещ за възпитанието на пълноценен неудачник, вие не изпускате повод да сравнявате детето с неговите братя и сестри, съученици, деца на ваши познати. Но това не е достатъчно. Към сравнения от този род в децата много бързо се изработва толерантност – още повече, че по аналогичен начин действат и някои учители. Сравнявайте дъщеря си или сина си с тях самите. „Преди със същите задачи се справяше лесно! Какво стана с теб?“,„Миналата година рисуваше много по-добре, а сега дори една права линия не можеш да начертаеш“.

Непрекъснато натяквайте чувство на вина

Обяснете на детето, че носи отговорност пред вас. Боли ви глава – то е виновно, продавачката ви се е скарала в магазина – същото – вината е на детето, което се е лигавило и се е държало лошо. За някъде сте закъснели? Детето е виновно, защото е искало да си завърже връзките на обувките само.

Не отговаряйте на зададените ви въпроси

Сто „защо“ на минута само дразнят родителите. Нека детето разбере, че и без това не можете да отговорите на повечето му въпроси и няма нужда дори и да ги задава. Ако въпросите се задават от тийнейджър, тогава не трябва да се впускате в спорове. Както и да е, той не е в състояние да чуе мнението на родителите си и да разбере нещо и без това. Още по-добре веднъж завинаги да отблъснете желанието да се интересува от нещо. Нека децата бъдат готови да платят за прекомерното любопитство. Например, да ги лишите от телевизор или телефон за няколко дни поради глупави и досадни въпроси.

П. с.: Текстът засяга особено важни проблеми във взаимоотношенията родители-деца, поднесени с чувство за хумор. Усмихнете се, но имайте едно наум.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град