Изгубеният пръстен

Имало едно време една майка. Тя имала две деца – момиче и момче. Момичето се казвало Ани, а момчето Тони. Те били много послушни.
В един обикновен ден, докато майката приготвяла обяда за следващия ден забелязала, че годежният й пръстен го няма. Помолила своите скъпи деца да помогнат да го намери.
Те се съгласили и решили да си поиграят на детективи. Заловили се за работа. Разпитвали всеки срещнат човек на улицата. Всеки им отговарял, че никога не е виждал пръстена. Вече се смрачило. Ани и Тони отчаяно навели глави и тръгнали към дома си.

Прибрали се и майка им ги попитала дали са намерили пръстена. Те се натъжили, но все пак казали на майка си, че не са го намерили и затова утре ще продължат. Тя не им се разсърдила. Сложила вкусна вечеря и седнали да хапнат. Наяли се и легнали да спят. Майката целунала своите малки детективи и те заспали.

На другия ден всички се събудили. Ани и Тони се облекли и продължили своята детективска мисия. Тръгнали отново да търсят пръстена. Търсили, търсили, но дошло време за обяд и се прибрали. Майката с надежда ги попитала дали са намерили пръстена. Но те отново отговорили, че не са го открили. Жената сервирала обяда. Всички започнали да ядат. Тони хванал лъжицата, гребнал си супа и там видял пръстена. Майка му видяла пръстена и му благодарила. След като се наобядвали, жената ги завела на сладкарница, за да се почерпят. Децата останали много доволни от вкусните лакомства, спогледали се и скришом с очи си казали, че е време за нова детективска мисия.

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“