Далеч от дома — IV част — Неочаквана случка (последна част)

Дядото спокойно се хилеше, аз плачех, но ако още не разбирате какво ми се е случило, можете да прочетете трета част.
Вървяхме точно към тъмната гора.. .и тогава  ми хрумна да скоча! Глупости! И какво тогава...? Та аз дори не знаех къде се намира Свиленград, защото доста път бяхме изминали. Всичко изглеждаше безнадеждно.
Спряхме пред нещо като лозе и дядото каза, че ще дойде след малко. Вече си бе тъмно и ме обзе страх. Чуваха се шумове. И колкото и странно да ви се струва, от гората излезе...ВЪЛК!!! Да, и тогава застинах. Гледаше ме кръвожадно. Лошото беше, че идваше право към мен. Дано да е сън, дано да е сън, дано да е сън....!
— Велина, ставай! 12 часа е! Стига си спала вече!
....Щях да се пръсна от радост! Било е просто кошмар...
— Само да ти кажа, че днес ще ходим на поход. Може да идем до гората... - викна мама.
    -Ааа! Неее. Не ми се ходи. Предпочитам да правя нещо вкъщи... - Стигат ми толкова походи. Това вече го казах тихо и отново се завих презглава.